Павел Куков - „последният певец на банатското в България“
Дата на публикуване:
25.06.2024 10:20
Павел Куков - „последният певец на банатското в България“
В средно-заможно многобройно семейство на 14 ноември 1925 г. в село Гостиля се ражда Павел Куков като първороден син на Гъргол и Луция Кукови, след когото следват още двама братя. Патриархалната атмосфера на дома, конете, работата на нивите, специфичният банатски бит оставят дълбоки следи в съзнанието му, растейки щастливо и безгрижно, обичан от всички в къщата. Главната фигура в семейството, естествено, е дядото Павел, който бил църковен настоятел и така внукът отрано навлиза в делата на църквата не само като редовно посещава литургиите, но и наблюдавайки как с каруцата и още трима старци обикаляли из селото да събират църковния десятък в натура.
“Предвидливият е по-богат от най-богатия!” тази философска позиция лишава битието му от почести и блясък, но вероятно го спасява от нещо, което не би могъл да понесе. Завършва с отличие френска филология в Софийския университет през 1952 г. и през всичките 41 години учителски стаж преподава в различни училища в Плевен и района освен френски език, още и анатомия, геология, руски език, в Полувисшия медицински институт – и латински език. Учителството е призвание, магнетизъм и обич и затова стотици са признателните ученици, които търсят любимия си учител и го посещават в малкото село Гостиля. А за тях той не е възрастният и сломен от годините човек, когото виждат очите им, а очарованието на една ерудирана личност, носеща полъха и обаятелното влияние на друга култура.
От 1940 до 1946 г. неистово пише стихове на диалект (дори роман в стихове), на книжовен български език предпочита прозата (роман, новели, разкази), пише поезия и на френски.
В кашата от езици, сред която умело плува Павел Куков, в най-съкровеното кътче на сърцето му е отделено място за родния диалект. Свързвайки го само с дома, той по една случайност открива, че палкенският диалект е нещо много повече от говора в семейството. От времето на колежа си води дневник на френски език, но най-съкровеният му дневник е на палкенски и носи красноречивото заглавие “Палкенски горчиви корени”. Една вътрешна озареност неизбежно идва пак от същия извор, от който блика и горчивината. Принадлежността към общността на банатските българи е предопределила битието му, но и надеждата, че сме безкрайни в постоянно окрайностяващия ни външен свят щом сме оцелели през бурите на времето. Многобройни доказателства за това намираме в поезията му, която преодолява мъката и пие от вярата в безкрайността у нас.
Pavel Kukov - "the last singer of Banat in Bulgaria"
Pavel Kukov was born in a medium-affluent large family on November 14, 1925, in the village of Gostilya, as the first-born son of Gargol and Lucija Kukovi, followed by two more brothers. The patriarchal atmosphere of the home, the horses, the work in the fields, the specific Banat way of life left deep traces in his mind, growing up happily and carefree, loved by everyone in the house. The main figure in the family, of course, is grandfather Pavel, who was a church trustee, and so the grandson got involved in the affairs of the church from an early age, not only by regularly attending the liturgies, but also by watching how the cart and three other old men went around the village to collect the church tithe in kind.
"The predictable is richer than the richest!" this philosophical position robs his being of honors and splendor, but probably saves him from something he could not bear. He graduated with honors in French philology at Sofia University in 1952 and during all 41 years of teaching experience he taught in various schools in Pleven and the region, in addition to French, also anatomy, geology, Russian, and Latin at the Semi-Higher Medical Institute. Teaching is a vocation, magnetism and love, and that is why there are hundreds of grateful students who look for their favorite teacher and visit him in the small village of Gostilya. And to them, he is not the aged and broken man whom their eyes see, but the charm of an erudite personality, carrying the whiff and charming influence of another culture.
From 1940 to 1946, he frantically wrote poems in dialect (even a novel in verse), in literary Bulgarian he preferred prose (novels, short stories), he also wrote poetry in French.
In the mess of languages, in which Pavel Kukov skillfully swims, in the innermost corner of his heart there is a place for the native dialect. Associating it only with home, he discovers by chance that the Palken dialect is much more than the speech of the family. Since college, he has been keeping a diary in French, but his most intimate diary is in Palken and bears the eloquent title "Bitter Roots of Palken". An inner illumination inevitably comes again from the same source from which bitterness also gushes. Belonging to the community of Banat Bulgarians predetermined his existence, but also the hope that we are infinite in the constantly limiting external world, as long as we have survived the storms of time. We find numerous proofs of this in his poetry, which overcomes sorrow and drinks from the belief in infinity in our country.
ГАЛЕРИЯ
ГАЛЕРИЯ