Антично и късноантично селище „Палатиолум“

Дата на публикуване: 25.06.2024 10:24
Антично и късноантично селище „Палатиолум“
 
Антично и късноантично селище „Палатиолум“ в местността „Селище“ село Байкал е със статут на археологическа недвижима културна ценност с категория от „национално значение“, като част от сериен обект „Граници на Римската империя – Дунавски лимес в България“, вписан в индикативната листа на световното културно и природно наследство на Република България на ЮНЕСКО.
Село Байкал е разположено върху надзаливна тераса в северното подножие на възвишението Божевски баир, в ъгъла между дунавския бряг и левия бряг на р. Искър, в близост до нейното устие. Североизточната част на тази тераса е хълмовидно издигната и има вид на полуостров, ограничен от нея от югозапад, юг и югоизток с широк дол. Местността, сега изцяло застроена, е с площ около 15 хектара и носи името „Селище“. Макар тук досега да не са правени археологически разкопки, периодично разкриваните архитектурни останки и множество случайни находки свидетелстват за установен поселищен живот на това място в продължение на векове.
Л. Марсили в края на ХVІІ в. е видял тук останки от крепост с квадратен план, отделена от сушата с ров.
В. Добруски през 1889 г. описва видяни от него архитектурни детайли и епиграфски паметници и привежда сведения от втора ръка за открити в миналото археологически структури на територията на селото: основи на четвъртита сграда с размери 15 х 15 метра в източните покрайнини, а малко по́ на изток от нея – римски некропол.
К. Шкорпил също говори за останки от старо поселение в източния край на селото и разказва за разкопана тук през 1886 г. сграда, която по всяка вероятност е била езически храм. Съобщава се и за множество монетни находки от село Байкал, включващи монети на Александър Македонски и екземпляри от различни емисии на римското републиканско и императорско монетосечене.
През следващите десетилетия в научно обръщение са въведени множество археологически паметници, случайно намерени в село Байкал, които датират от ранната римска епоха до Средновековието (Х-ХІ в.)
В отпечатания през 1979 г. регистър на археологическите паметници в Плевенски окръг наличната информация за старото поселение на мястото на сегашното село Байкал е допълнена и обобщена.  Древните селищни останки на територията на Байкал са ситуирани в м. Селище в североизточната част на селото и са отъждествени с „античен град“, просъществувал от І до началото на VІІ в. Съобщава се за големи сгради, разкриващи се и очертаващи се навсякъде над терена, както и за новонамерени архитектурни детайли и един прекрасно запазен античен кладенец. Южно от Байкал, в долната част от склона на възвишението, е открит и проследен античен водопровод с посока запад-изток, състоящ се от два реда глинени тръби. Регистрирани са и два некропола, свързани с античното селище. Единият от тях е локализиран югоизточно от Байкал, вдясно от пътя за Гиген. Подобни гробове обаче са били често разкопавани и на територията на разположения непосредствено на север от това място стопански двор, което съчетано със сведенията на В. Добруски свидетелства, че югоизточният некропол на античното селище в Байкал е започвал от самите му покрайнини и се е простирал на много по-голяма площ, отколкото се смята. Другият некропол се е намирал на запад от селището, върху слабо възвишен терен в „горния край“ на село Байкал. Териториалният му обхват не е точно определен.
Древното селище под сегашното село Байкал се отъждествява в Palatium, известен от късноантичните писмени извори.
Най-ранните сигурни следи, свързани с трайно човешко присъствие на територията и в близките околности на село Байкал, датират от ранножелязната епоха. Обитаването продължава и през късножелязната епоха, без да е ясно дали става дума за континюитет, или само за топографска приемственост. Включването на тракийските земи в Римската империя оказва благоприятно влияние върху развитието на завареното автохтонно селище. Особено мощен стимулатор за това е непосредствената близост на легионния лагер, впоследствие римска колония Oescus. Още през първата половина на І век тук възникват имения на ветерани и съдейки по останките от монументална архитектура и богатите гробни находки, този процес продължава и през следващите два века, като обхваща и други имотни слоеве на населението. С течение на времето тази своеобразна вилна зона suburban на Oescus придобива характеристиките на внушително по размери селище, вероятно със статут на vicus. За големината и значимостта на това селище убедително свидетелстват и неговите некрополи.
То със сигурност е пострадало при нашествието на костобоките през 170/171 г.
Palatium/Palatiolum не фигурира в римските итинерарии, защото не е бил разположен на отбелязаните в тях пътища. Укрепяване на селището е предприето не по-рано от втората половина на ІV в., най-вероятно във времето на император Валент. Около средата на VІ в., може би след временно прекъсване на поселищния живот, крепостта е възстановена от император Юстиниан І и продължава да функционира поне до първото десетилетие на VІІ в.
След продължителен хиатус в обитаването на това място, през последните векове на Първото българско царство върху руините на късноантичния Palatiolum възниква средновековно селище, което просъществува до нашествията на късните номади през първата половина на ХІ в.
 
Ancient and Late Ancient Settlement "Palatiolum"
 
The ancient and late ancient settlement "Palatiolum" in the locality "Village" the village of Baikal has the status of an archaeological immovable cultural value with the category of "national importance", as part of a series object "Borders of the Roman Empire - Danube Limes in Bulgaria", entered in the indicative list of the world cultural and natural heritage of the Republic of Bulgaria by UNESCO.
The village of Baikal is located on a floodplain terrace at the northern foot of the Bozhevski Bair hill, in the corner between the Danube bank and the left bank of the Iskar River, near its mouth. The north-eastern part of this terrace is hilly and has the appearance of a peninsula, bounded from it on the south-west, south and south-east by a wide valley. The area, now completely built up, has an area of about 15 hectares and is called "Village". Although no archaeological excavations have been carried out here so far, the periodically uncovered architectural remains and numerous accidental finds testify to an established settlement life in this place for centuries.
At the end of the 17th century, L. Marsili saw here the remains of a fortress with a square plan, separated from the mainland by a moat.
  1. Dobruski in 1889 described the architectural details and epigraphic monuments he saw and provided second-hand information about archaeological structures discovered in the past on the territory of the village: the foundations of a square building with dimensions of 15 x 15 meters in the eastern outskirts, and a little more to the east of it – a Roman necropolis.
  2. Shkorpil also talks about the remains of an old settlement at the eastern end of the village and tells about a building excavated here in 1886, which in all probability was a pagan temple. Numerous coin finds have also been reported from the village of Baikal, including coins of Alexander the Great and specimens from various issues of the Roman Republican and Imperial mints.
In the following decades, numerous archaeological monuments, accidentally found in the village of Baikal, dating from the early Roman era to the Middle Ages (X-XI centuries) were brought into scientific circulation.
In the register of archaeological monuments in the Pleven district, published in 1979, the available information about the old settlement on the site of the present village of Baikal was supplemented and summarized. The remains of the ancient settlement on the territory of Baikal are located in the locality “Village” in the north-eastern part of the village and are identified with an "ancient city" that existed from the 1st to the beginning of the 7th century. It is reported that large buildings are revealed and outlined everywhere above the terrain , as well as for newfound architectural details and a beautifully preserved ancient well. South of Baikal, in the lower part of the slope of the hill, an ancient west-east aqueduct was discovered and traced, consisting of two rows of clay pipes. Two necropolises associated with the ancient settlement are also registered. One of them is located southeast of Baikal, to the right of the road to Gigen. However, similar graves were also often excavated on the territory of the farm located immediately to the north of this place, which combined with the information of V. Dobruski testifies that the southeastern necropolis of the ancient settlement in Baikal started from its very outskirts and extended to a much larger area than thought. The other necropolis was located to the west of the settlement, on slightly elevated terrain in the "upper end" of the village of Baikal. Its territorial extent is not precisely defined.
The ancient settlement below the present village of Baikal is identified with Palatium, known from late antique written sources.
The earliest reliable traces of permanent human presence on the territory and in the immediate vicinity of the village of Baikal date from the Early Iron Age. The habitation continued during the Late Iron Age, without it being clear whether it was a matter of continuity or just topographical continuity. The inclusion of the Thracian lands in the Roman Empire had a favorable influence on the development of the found autochthonous settlement. A particularly powerful stimulus for this was the close proximity of the legionary camp, later the Roman colony of Oescus. Already in the first half of the 1st century, mansions of veterans arose here, and judging by the remains of monumental architecture and the rich grave finds, this process continued in the following two centuries, covering other property strata of the population. Over time, this kind of Oescus suburban cottage area took on the characteristics of a sizeable settlement, probably with the status of a vicus. The size and importance of this settlement are convincingly testified by its necropolises.
It was certainly damaged during the Kostobok invasion in 170/171.
Palatium/Palatiolum does not appear in Roman itineraries because it was not located on the roads marked in them. Fortification of the settlement was undertaken no earlier than the second half of the 4th century, most likely during the time of Emperor Valens. Around the middle of the 6th century, perhaps after a temporary interruption of settlement life, the fortress was rebuilt by Emperor Justinian I and continued to function at least until the first decade of the 7th century.
After a long hiatus in the habitation of this place, during the last centuries of the First Bulgarian Kingdom, a medieval settlement arose on the ruins of the late antique Palatiolum, which lasted until the invasions of the late nomads in the first half of the 11th century.