Нематериално културно наследство на славоните/словаците

Дата на публикуване: 25.06.2024 10:21
Нематериално културно наследство на славоните/словаците
 
Заселването на славоните в България е обусловено от формирането на суверенната българска държава след Освобождението през 1878г. Причините за преселването са две: пренаселеност и липсата на земя в предишните словашки селища, и обезлюдяването на някои райони в българските земи.
На  основание указ на Княз Александър Батенберг от 1880 г. и приетия от Второто Обикновено Народно събрание „Закон за населяване на ненаселните (празни) държавни земи в България“ славоните пристигат в България през 1884г., като първите семейства, идващи от Банат се настаняват в село Мъртвица (сега Подем) на необработваема земя.
В село Горна Митрополия около сто славонски семейства  пристигат през 1897 г. и се свързват с пристигналите преди тях техни сънародници в Подем, Бръшляница и Войводово. От предишния си дом те носят своя стопански опит и доста солидно за онова време образователно ниво. Само за няколко години те успяват да цивилизоват и облагородят пустеещите преди това земеделски земи, а местното население се научава от тях как се прави модерно за онова време земеделие.
Децата на словаците са се обучавали при равни условия в българските училища, съществували към онзи момент, а когато е построено Словашкото училище в село Горна Митрополия те се обучават в него и на своя майчин език, битност и култура. Построили са и своя църква с камбанария.
През 1950 г. част от словашките семейства се връщат в родната си страна, поканени от чехословашкото правителство, а останалите, малка част от най-възрастните, продължават своя живот в село Горна Митрополия и до днес. Всяка година словаците, родени в България, но живеещи в Словакия, посещават селото, за да видят своите близки. 
Съжителството между словаци и българи в с.Горна Митрополия оставя следи в ежедневието, по отношение на речник, култура, традиционни ястия, обичаи и води до тяхното сближаване и взаимно опознаване, участие в различни обреди, празненства от семеен и календарен характер.
И до днес от българската общност са възприети и се приготвят традиционни словашки ястия, като алушки, пирожки, памушки, словашка наденица, зеле басма и др.
 
Intangible Cultural Heritage of the Slavonians/Slovaks
 
The settlement of the Slavonians in Bulgaria was determined by the formation of the sovereign Bulgarian state after the Liberation in 1878. There are two reasons for the resettlement: overpopulation and the lack of land in the former Slovak settlements, and the depopulation of some areas in the Bulgarian lands.
On the basis of a decree of Prince Alexander Battenberg from 1880 and adopted by the Second Ordinary National Assembly "Law on settlement of uninhabited (empty) state lands in Bulgaria", the Slavonians arrived in Bulgaria in 1884, and the first families coming from Banat settled in the village of Mrtvitsa (now Podem) on uncultivable land.
In the village of Gorna Mitropolia, about a hundred Slavonian families arrived in 1897 and joined their compatriots who had arrived before them in Podem, Brashlyanitsa and Vojvodovo. From their previous home, they brought their business experience and a rather solid educational level for that time. In just a few years, they managed to civilize and ennoble the previously barren agricultural lands, and the local population learned from them how to do modern agriculture for that time.
The children of the Slovaks were educated under equal conditions in the Bulgarian schools that existed at that time, and when the Slovak school was built in the village of Gorna Mitropolia, they were also educated there in their mother tongue, ethnicity and culture. They also built their own church with a bell tower.
In 1950, part of the Slovak families returned to their native country, invited by the Czechoslovak government, and the rest, a small part of the oldest, continue their lives in the village of Gorna Mitropolia to this day. Every year Slovaks born in Bulgaria but living in Slovakia visit the village to see their relatives.
The coexistence between Slovaks and Bulgarians in the village of Gorna Mitropolia leaves traces in everyday life, in terms of vocabulary, culture, traditional dishes, customs and leads to their rapprochement and mutual acquaintance, participation in various rituals, celebrations of a family and calendar nature.
To this day, the Bulgarian community has adopted and prepares traditional Slovak dishes, such as alushki, pirozhki, pamushki, Slovak sausage, basma cabbage, etc.

ГАЛЕРИЯ