Местна инициативна група

 

По време на руско-турската война 1877-1878 г. град Плевен придобива световна известност, когато около него се сблъскват армиите на двете империи, Руската и Османската, и се преплитат интересите на други държави, пряко или косвено въвлечени в този конфликт. В продължение на пет месеца, от юли до декември 1877 г.,  плевенските сражения привличат вниманието на дипломати, политици, общественици, коментират се широко в световната преса, заради важната роля, отредена им в хода на военните действия на Балканите.

Веднага след завършването на военните действия по време на временното руско управление започва мащабна кампания на частите от бившата действаща Дунавска армия по увековечаването паметта на загиналите в България офицери и войници.  Именно тогава е осъществена и първата мемориализация на бойното поле при село Горни Дъбник, където се сражава руската лейбгвардия, която се изразява в издигането само на надгробни паметници, повечето от които са  направени през 1878-79 г. под ръководството на щабс-капитан Димич. В продължение на две години над гробовете на загиналите гвардейци са издигнати 13 паметника. Четиринадесетият паметник е специален, защото е направен с лични средства на местния жител Игнат Петков от Горни Дъбник през 1884-85 г.

Три паметника са издигнати от лейбгвардейски Гренадерски полк, чиито войни, поручиците Шейдман и Мачавериани, първи влизат в Големия редут. Върху тях са дадени сведения за числения състав на полка  преди сражението и след него като свидетелство за жестокостта на битката: 46 щабофицери, от които четирима убити, трима умират от раните си, 29 ранени,   и 3097 нижни чинове, от които 310 убити, 594 ранени. Полкът губи трима ротни командири:  капитан Хаммар, щабс-капитан Сироцински и поручик фон Пирвиц, на които е посветен отделен паметник.

На бойното поле при Горни Дъбник лейбгвардейски Московски полк издига един офицерски и два войнишки паметника. 

Един от най-красивите паметници напомня за загиналите офицери и войници от лейбгвардейски Финландски полк. Увековечена е и паметта на убитите офицери и войници от лейбгвардейските Павловски и Измайловски полкове и 1-а артилерийска бригада. Бял обелиск напомня за участието на 3-и стрелкови Фински батальон, една от малкото военни части в руската армия с еднороден етнически състав.

Отделен паметник е издигнат на командира на 10-а рота от лейбгвардейски Измайловски полк 27-годишния щабскапитан Сергей Кушелев. През 1876 г. той воюва в Сърбия като доброволец, получава награда от сръбския княз Милан, а в началото на 1877 г. е в действащата армия на Кавказ, където се отличава и е награден.

Втората мемориализация на бойното поле при Горни Дъбник е осъществена след Втората световна война. Мястото, където се сражава руската гвардия е превърнато в парк музей в периода от 1950 до 1954 година по инициатива на генерал Иван Винаров, по това време – началник на Главно управление на пътищата.

Идеята да се направи парк близо до Горни Дъбник съществува отдавна. През 1912 г. Стоян Заимов в своето изложение “Какво има още да извърши Комитета “Цар Освободител”, за да довърши и закръгли подетото от него дело” пише: “При руските гробници … да се въздигне мавзолей – скала – пещера …На местността около гробниците да се въздигне парк-паметник “Генерал Гурко”.

Но създателите на парка му дават друго име – на генерал Василий Николаевич Лавров, командир на лейбгвардейски Финландски полк.

Архитектурното оформление и устройство на парк музей „Генерал В.Н. Лавров”, извършено от архитекта Василий Тихолов, първия проектант на парка „Кайлъка”, и лесовъда Алексей Водопянов,  не променя разположението и вида на старите паметници, но внася елементи на новата идеология. Коренната промяна на държавната политика на България след Втората световна война засяга и военноисторическите музеи. Всъщност, всички паметници и декоративни елементи в парка от този период са посветени не на руската, а на съветската армия. В центъра на парка е установена скулптурна композиция “Вечна дружба” (скулптор Петър Златарев), изобразяваща разговор между български опълченец-ветеран и съветски войн. Мозайката “Добре ни дошли” от А.Кожухаров, обявена за паметник на културата, също е посветена на съветската армия. Това, чието място е действително тук, е плочата със стихотворението “Героям Плевны”, написано от военния кореспондент на армейския вестник на 37-а армия в състава на ІІІ-и Украински фронт Леонид Гориловски. Плочата е поставена в навечерието на поредната годишнина от освобождението на Плевен през декември 1944 г.

Третият етап на мемориализацията на парка е свързан със 100-годишнината от Освобождението на България и Плевен от турско иго. През 1977 г. се повяват нови паметници, напълно отговарящи на предназначението на парка: бронзов паметник на генерал Лавров (автор Димитър Боневски), който сега е преместен в град Плевен в двора на Регионалния исторически музей; паметник на руския войник (скулптор Георги Геров); мемориал, където са изписани названията на военните части, участвали в сраженията при Горни Дъбник. Около стария път за София, преминавал през парка, са поставени барелефи на генерал Гурко, офицерите от лейбгвардейски Финландски полк полковник Прокопе, погребан  до църквата в Свищов, батальонен командир полковник Ожаровски, 23-годишния поручик Пороженко, а също на флигел-адютант полковник Рунов от лейбгвардейски Павловски полк – творби на скулпторката Слава Петрова.

През 2004 г. със средствата  на Община Долни Дъбник, Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет на Република България, Централния Административен окръг на град Москва и частни дарители в центъра на парка е издигнат параклис “Свети Великомъченик и Победоносец Георги”. Сградата на параклиса много добре се вписа в парковия ландшафт, в общата атмосфера на този зелен парк паметник на бившето бойно поле.

 

 

During the Russo-Turkish war of 1877-1878, the city of Pleven gained world fame when the armies of the two empires, the Russian and the Ottoman, clashed around it, and the interests of other countries directly or indirectly involved in this conflict were intertwined. For five months, from July to December 1877, the Pleven battles attracted the attention of diplomats, politicians, public figures, and were widely commented on in the world press, because of the important role assigned to them in the course of military operations in the Balkans.

Immediately after the end of the hostilities during the temporary Russian rule, a large-scale campaign by the units of the former active Danube Army to perpetuate the memory of the officers and soldiers who died in Bulgaria began. It was then that the first commemoration of the battlefield near the village of Gorni Dabnik, where the Russian Life Guards fought, was carried out, which was expressed in the erection of only grave monuments, most of which were made in 1878-79 under the leadership of Staff Captain Dimich. Over the course of two years, 13 monuments were erected over the graves of the fallen Guardsmen. The fourteenth monument is special because it was made with the personal funds of the local resident Ignat Petkov from Gorni Dabnik in 1884-85.

Three monuments are erected by the Life Guards Grenadier Regiment, whose soldiers, Lieutenants Scheidman and Machaveriani, were the first to enter the Great Redoubt. On them are given information about the numerical composition of the regiment before and after the battle as a testimony to the ferocity of the battle: 46 staff officers, of whom four were killed, three died of their wounds, 29 wounded, and 3,097 lower ranks, of whom 310 were killed, 594 injured. The regiment lost three company commanders: Captain Hammar, Staff Captain Sirocinski and Lieutenant von Pirwitz, to whom a separate monument is dedicated.

On the battlefield near Gorni Dabnik, the Moscow Life Guards Regiment erected one officer's and two soldiers' monuments.

One of the most beautiful monuments commemorates the fallen officers and soldiers of the Finnish Life Guards Regiment. The memory of the killed officers and soldiers of the Pavlovsky and Izmailovsky Life Guards Regiments and the 1st Artillery Brigade is also immortalized. A white obelisk commemorates the participation of the 3rd Finnish Rifle Battalion, one of the few military units in the Russian army with a homogeneous ethnic composition.

A separate monument was erected to the commander of the 10th company of the Life Guards Izmailovsky Regiment, 27-year-old Staff Captain Sergey Kushelev. In 1876 he fought in Serbia as a volunteer, received an award from the Serbian Prince Milan, and at the beginning of 1877 he was in the active army in the Caucasus, where he distinguished himself and was awarded.

The second memorialization of the battlefield at Gorni Dabnik was carried out after the Second World War. The place where the Russian Guard fought was turned into a museum park in the period from 1950 to 1954 at the initiative of General Ivan Vinarov, at that time the head of the Main Directorate of Roads.

The idea to make a park near Gorni Dabnik has existed for a long time. In 1912, Stoyan Zaimov in his presentation "What is still to be done by the "Tsar Osvoboditel" Committee in order to complete and round off the work undertaken by him" wrote: "At the Russian tombs ... a mausoleum - a rock - a cave ... should be erected in the area around tombs to erect a "General Gurko" memorial park.

But the creators of the park gave it another name - to General Vasily Nikolayevich Lavrov, commander of the Finnish Labor Guard regiment.

The architectural layout and arrangement of the park museum "General V.N. Lavrov", carried out by the architect Vasily Tikholov, the first designer of the "Kailaka" park, and the forester Alexey Vodopyanov, does not change the location and appearance of the old monuments, but introduces elements of the new ideology. The radical change of the state policy of Bulgaria after the Second World War also affects the military history museums. In fact, all monuments and decorative elements in the park from this period are dedicated not to the Russian, but to the Soviet army. In the center of the park is a sculptural composition "Eternal Friendship" (sculptor Petar Zlatarev), depicting a conversation between a Bulgarian militia veteran and a Soviet soldier. The mosaic "Welcome to us" by A. Kozhuharov, declared a cultural monument, is also dedicated to the Soviet army. What really belongs here is the plaque with the poem "Heroyam Plevny", written by the military correspondent of the army newspaper of the 37th Army of the 3rd Ukrainian Front, Leonid Gorilovsky. The plaque was placed on the eve of another anniversary of the liberation of Pleven in December 1944.

The third stage of the memorialization of the park is related to the 100th anniversary of the Liberation of Bulgaria and Pleven from Turkish slavery. In 1977, new monuments appeared, fully corresponding to the purpose of the park: a bronze monument to General Lavrov (author Dimitar Bonevski), which has now been moved to the city of Pleven in the courtyard of the Regional History Museum; monument to the Russian soldier (sculptor Georgi Gerov); memorial, where the names of the military units that participated in the battles at Gorni Dabnik are written. Around the old road to Sofia, passing through the park, there are bas-reliefs of General Gurko, the officers of the Finnish Life Guards Regiment, Colonel Prokope, who is buried next to the church in Svishtov, battalion commander Colonel Ozharovski, the 23-year-old lieutenant Porozhenko, and also of wing adjutant Colonel Runov from the Pavlovsky Life Guards Regiment - works by the sculptor Slava Petrova.

In 2004, with the funds of the Municipality of Dolni Dabnik, the Directorate of Religions of the Council of Ministers of the Republic of Bulgaria, the Central Administrative District of the City of Moscow and private donors, a chapel "Saint Great Martyr and Victorious George" was erected in the center of the park. The building of the chapel fit very well into the park landscape, into the general atmosphere of this green park monument of the former battlefield.

ГАЛЕРИЯ