Местна инициативна група

Град Долни Дъбник е  административен център на община Долни Дъбник. Намира на 15 км от областния център Плевен.

За името на селото, жителите разказват следната легенда: На мястото на днешния парк в селото имало вековна гора и два големи вековни дъба, а до тях кладенчета с хубава студена вода. Оттук минавал главен път от река Дунав за Балкана. Пътуващите керванджии казвали – ще отдъхнем при долния или горния дъб. Така възникнали имената Долни и Горни Дъбник.

Най-ранното споменаване на Долни Дъбник в официален документ е от началото на XV век,  в официални турски документи от 1430 г., а в документ от 1523 г. е представен като значително голямо за времето си селище с над 250 души.

През 1838 г. е изградена църквата, а през 1874 г. е изградена масивна сграда на два етажа, в която е открито самостоятелно девическо училище.

През 1899 г. се пуска в експлоатация железопътната линия София – Варна. В селото се открива спирка, която по-късно е превърната в гара. Това обстоятелство превръща Долни Дъбник в естествен възел за износ на селскостопанска продукция, както и за пътувания.

Постепенно с развитието на селото се развива и учебното дело, просветата и културата. През 1908 г. е открита прогимназия, през 1921 г. е открито земеделско училище, което впоследствие става селскостопански техникум. През същата година е открит Висш педагогически институт, закрит през 1923 г. За нуждите на учебното дело през различно време са открити реална гимназия, техникум и професионално училище по нефтодобив.

Географското разположение и природните условия създават добри възможности за икономическо развитие на населеното място. През 1962 г. в землището на селото се открива находище от нефт и газ-метан, както и находище на термални води.

Dolni Dabnik town, Dolni Dabnik municipality

The town of Dolni Dabnik is the administrative center of the municipality of Dolni Dabnik. It is located 15 km from the regional center of Pleven.

About the name of the village, the residents tell the following legend: On the site of today's park in the village there was a centuries-old forest and two large centuries-old oaks, and next to them there were wells with nice cold water. From here passed the main road from the Danube River to the Balkans. The people traveling with caravans said - we will rest at the lower or the upper oak (‘goren dab’ and ‘dolen dab’ in Bulgarian). This is how the names Dolni and Gorni Dabnik arose.

The earliest mention of Dolni Dabnik in an official document is from the beginning of the 15th century, in official Turkish documents from 1430, and in a document from 1523 it is presented as a significantly large settlement for its time with over 250 people.

In 1838, the church was built, and in 1874, a massive two-story building was built, in which an independent girls' school was opened.

In 1899, the railway line Sofia - Varna was put into operation. A bus stop was opened in the village, which was later converted into a train station. This circumstance turns Dolni Dabnik into a natural node for the export of agricultural products, as well as for travel.

Gradually, with the development of the village, education and culture also developed. In 1908, a junior high school was opened, in 1921 an agricultural school was opened, which later became an agricultural technical college. In the same year, a Higher Pedagogical Institute was established, which was closed in 1923. For the needs of educational work, a real high school, a technical school and a professional school for oil production were opened at different times.

The geographical location and natural conditions create good opportunities for the economic development of the settlement. In 1962, a deposit of oil and gas-methane, as well as a deposit of thermal waters, was discovered on the land of the village.