Местна инициативна група

Село Бъркач се намира на 23 км северозападно от град Плевен и на 15 км от град Долни Дъбник.

За историята на селото няма много писмени доказателства. Първоначално селото е било чисто турско, а българи се заселват през 1830 г.  Споменава се под името Диреновидже в турски документи от 1430 г., а с името Бъркач от 1564 г. По спомени на възрастни хора, първото селище е било между местностите „Чокура“ и „Чешмата“. Там са намерени останки от тухли, глинени съдове и християнски гробища. Няма сведения кога и защо хората са се изселили от тези местности.

Второто село е било в местността „Селището“, в нивите при горната и долната чешма.

Третото селище е в местността „Барата“ от „Карамецкия“ и „Ени дол“ до „Дядо Сълюв дол“.

За името на селото се разказва следната легенда: На път от Румъния към Балкана, в селото се спрели комити. След като забъркали качамак, за да хапнат, те забили бъркалката в земята и казали, че турците ще ги заловят, когато от бъркалката израсне дърво. Оттам идва и името - Бъркач.

Barkach village, Dolni Dabnik municipality

The village of Berkach is located 23 km northwest of the city of Pleven and 15 km from the city of Dolni Dabnik.

There is not much written evidence for the history of the village. Initially, the village was purely Turkish, and Bulgarians settled in 1830. It is mentioned under the name Direnovidje in Turkish documents from 1430, and with the name Barkach from 1564. According to the memories of elderly people, the first settlement was between the localities "Chokura ” and “The Fountain”. Remains of bricks, pottery and Christian cemeteries have been found there. There is no information on when and why people emigrated from these areas.

The second village was in the "Selishteto" area, in the fields near the upper and lower fountain.

The third settlement is in the "Barata" area from "Karametskia" and "Eni dol" to "Dyado Sulyuv dol".

The following legend tells about the name of the village: On the way from Romania to the Balkans, the Komites stopped in the village. After stirring kachamak to eat, they stuck the stirrer (‘barkalka’ in Bulgarian) in the ground and said that the Turks would capture them when a tree grew out of the stirrer. Hence the name - Barkach.