Местна инициативна група

село Байкал, община Долна Митрополия

Село Байкал е разположено край река Дунав, югозападно от устието на река Искър. Селото е на 45 км северозападно от град Плевен и на 40 км от общинския център град Долна Митрополия.

Първите поселища са от тракийско време, по тези места са живеели тракийските племена трери, ундикензи и трибали. През времето на Първото и Второто българско царство тук е съществувало голямо българско селище, чието име е неизвестно. Над селото е разкрит неговият некропол.

Старото име на Байкал е Бешлий. Селището е посочено в картата на Феликс Каниц от 1870 – 1874 г. като Besli. Според легенда, някога преди много години, турският ага Бешли, богат и властен човек, продавал земя срещу заплащане от 5 бешлика (турска монета) на желаещите да живеят на това място. Така се оформило и нараснало селището, носещо името на ага Бешли. Това село води началото си от първото десетилетие на XVII век.

С Министерска заповед от 1934 г. името на селото е сменено на Борил, а през 1959 г. нова заповед го преименува на Байкал.

Днешното село е образувано върху развалините на тракийското, трако-римското селище и крепостите Палациум, Градището и Четате и върху останките на селище от Първото и Второто българско царство.

Началото на просветното дело в село Байкал е поставено с първото килийно  училище от 1853 г. То е едно от най-старите в района. През 1872 г. е открито начално училище, a по-късно през 1922 г. се открива и прогимназия, които до 1932 г. съществуват успоредно, а от 1932 г. е вече Основно училище “Христо Ботев”.

Първата църква в селото датира от 1874 г. Тя е най-старият храм на територията на общината.

Читалището е основано през 1925 г. И в миналото, и днес, то е просветен и културен център в селото.

Околностите на с. Байкал, със своя хълмист релеф и многобройни културни и природни забележителности, предлагат много добри условия за развитието на различните видове туризъм.

Пристанището в селото е открито през 1934 г. с много гости и водосвет. Първоначално на него са акостирали австрийският кораб “Минерва” и унгарският “Вишеград”, а по-късно с развитието на търговията по Дунава и много товарни кораби. От началото на ХХ в. до 1944 г. към пристанището е функционирала и митница. С развитието на пътническото корабоплаване тук акостират и по редовно разписание корабите с подводни криле “Метеор” и “Ракета”. В началото на 90-те години на байкалското пристанище са спирали и луксозни кораби с туристи от Западна Европа, които са посещавали туристическите обекти в района.

Baikal village, Dolna Mitropolia municipality

The village of Baikal is located by the Danube River, southwest of the mouth of the Iskar River. The village is 45 km northwest of the city of Pleven and 40 km from the municipal center of Dolna Mitropolia.

The first settlements are from Thracian times, the Thracian tribes Treri, Undikensi and Tribali lived in these places. During the time of the First and Second Bulgarian kingdoms, a large Bulgarian settlement existed here, the name of which is unknown. His necropolis was discovered above the village.

The old name of Baikal is Beshlii. The settlement is listed on Felix Kanitz's map of 1870-1874 as Besli. According to legend, once many years ago, the Turkish Aga Beshli, a rich and powerful man, sold land for a fee of 5 beshlika (Turkish coin) to those who wanted to live in that place. This is how the settlement named after Aga Beshli was formed and grew. This village dates back to the first decade of the 17th century.

With a Ministerial order from 1934, the name of the village was changed to Boril, and in 1959 a new order renamed it to Baikal.

Today's village was formed on the ruins of the Thracian, Thracian-Roman settlement and the fortresses of Palacium, Gradishte and Chetate, and on the remains of a settlement from the First and Second Bulgarian Kingdoms.

The beginning of educational work in the village of Baikal was established with the first cell school in 1853. It is one of the oldest in the area. In 1872, a primary school was opened, and later in 1922, a junior high school was opened, which existed in parallel until 1932, and since 1932 it has been the "Hristo Botev" Primary School.

The first church in the village dates back to 1874. It is the oldest church on the territory of the municipality.

The community center was founded in 1925. Both in the past and today, it is an educational and cultural center in the village.