Местна инициативна група

 

През 1890 г. в землището на бивше татарско село Демир кьой, Плевенската окръжна постоянна комисия основава като конезавод Плевенски окръжен образцов чифлик „Демир кьой“. С Указ № 98 на Княз Фердинанд от 1893 г. той се преименува в Чифлик „Клементина“, на името на неговата майка Княгиня Клементина Орлеанска.

Средствата на комисията обаче, се оказват недостатъчни за пълната му уредба и затова в края на 1894 г. чифликът става държавен, на пряко подчинение на Министерството на търговията и земеделието. От 1902 г. е Плевенски държавен конезавод, а от 1912 г. - Държавен завод за добитък „Клементина“.

Освен коневъдството, в него се разкриват и други секции, в които се развъжда и отглежда разплоден добитък за подобряване на расите на отделните видове домашни животни и птици и увеличаване на тяхната продуктивност. Първоначално обсегът на действие на завода е само Плевенски окръг, а по-късно - цяла Северозападна и Централна Северна България.

В края на 1894 г. се полагат основите на държавен склад за жребци, който през 1896 г. разполага с 32 броя жребци, които през съвкупителния сезон се изпращат в осеменителните станции на Плевенски, Врачански, Севлиевски, Ловешки, Свищовски, а по-късно Софийски, Търновски и др. окръзи. Жребците са предимно от арабска, унгарска, линицинска и някои др. породи. Към склада се създава ремонтно депо за попълване на конския състав на кавалерийски и артилерийски полкове.

Първоначално обработваемата земя на завода е около 500 дка, по-късно се увеличава на 3 043 дка. Засаждат се и 4 хил. дръвчета, а в разсадника към чифлика се подготвят за разсаждане 30 хил. дръвчета, доставени от чужбина. Освен това са доставени и селскостопански машини и инвентар. През 1898 г. складът за жребци притежава вече 70 жребци от английска, першеронска, арабска и др. породи, доставени от Англия, Унгария, Югославия и др. страни.

Конезаводът отначало произвежда полукръвни производители на общински хергелета. Най-перспективните кобили и жребци се задържат, а всички други се продават на ниски цени на общини или частни лица.

През 1900 г. се полагат основите на говедовъдна секция със закупените 30 сиви искърски крави, а през следващите 1 - 2 години говеждото стадо нараства на 172 глави. През 1901 г. е основана птицевъдна, а през 1902 г. - свиневъдна секция със закупени от Унгария 8 броя йоркширски свине, които през следващата година достигат 50 глави. Обработваемата земя се увеличава на 4 000 дка.

През 1910 г. се слага началото на овцевъдна секция със закупени от чужбина 50 овце и 2 коча от източнофризийска порода.

През 1924 г. заводът разполага със 135 жребци от английска, арабска нониус и др. породи, от които 37 се ползват в станциите на Плевенски окръг, 49 бика от искърска порода, 13 коча от цигайска и фризийска породи, 6 нереза от германска благородна и монголска порода и работен добитък - общо 222 глави (коне и волове). Обработваемата земя се увеличава и достига 20 хил. дка. Площите се засяват предимно с фуражни и зърнени култури за изхранване на животните.

През 1927 г. заводът разполага със 143 жребци станционери и 43 пипиниери, обслужващи централата. Броят на осеменителните станции е 127. Броят на дойните крави е 47 със средна млечност 2117 литра и най-висока - 4163 литра от крава. В депото за бикове се отглеждат 108 бичета, продадени са 102 бика от местна искърска порода предимно в Плевенски окръг. Получени са 618 прасета, доотгледани и продадени 66 нереза и 16 са приведени в др. държавни стопанства. Овцете достигат 353 глави, кочовете 17, шилетата са общо 462 глави. Продадени са 15476 яйца за разплод от породите бял легхорн и яребична италианка със средна носливост от кокошка 135 и максимална - 174 яйца годишно. Броят на работния добитък е около 240 глави.

Заводът е с постоянен персонал 44 души (директор, контрольор - счетоводител, ветеринарен лекар, стажанти, ветеринарни фелдшери) и временни работници общо 470 - 480 души (трудоваци и арестанти). Стопанството има 6 клона, а именно в местностите: Чалъ чешме, Ченге сарай, Свирча, Вълчовец, Боев геран и Батловец. Централата разполага с около 5 хил. дка земя. Заводът разполага и с много животновъдни сгради и земеделски машини и оръдия - 3 вършачки, 5 жетварки, 23 сенокосачки, 23 грани, 12 редосеялки, 56 плуга, 5 цвеклорезачки и др.

Той поддържа връзки с коневъдните и говедовъдни дружества в окръга. Към 1934/1935 г. обработваемата земя достига 72 хил. дка, но през 1936 г. тя става 24 хил. дка, тъй като по политически причини част от земите преминават във владение на околните села.

След 9 септември 1944 г. заводът продължава да съществува със същите развъдни секции, като за спортни цели са внесени чистокръвни и полукръвни и ездови коне, овце от породата меринофлайш, птици от породите легхорн и родайланд и др.

Поземленият фонд през 1950 г. е 40 хил. дка, защото от Държавния поземлен фонд  се предават нови земи на Държавния завод за добитък "Клементина" край гр. Плевен, който от 1947 г. влиза в състава на Държавно земеделско стопанство (ДЗС) "Георги Димитров" - край гр. Плевен (по предложение на масови и политически организации).

До 1955 г. Държавно земеделско стопанство "Георги Димитров" край гр. Плевен се състои от филиалите: "Централата", "Доровски", "Искър" и "Първи май". През 1955 г. приема като филиали самостоятелните ДЗС в с. Гулянци и Брегаре, при която структура работи до 1966 г.

С Разпореждане на Министерски съвет от 1 март 1966 г. стопанството предава филиалите си "Доровски", "Искър", "Гулянци" и "Брегаре" на новосформирани ДЗС, а приема от Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) - с. Подем, Плевенско земя, при която структура разполага със 78 000 дка обработваема земя.

С Разпореждане на Министерски съвет от 1963 г. ДЗС "Георги Димитров" край гр. Плевен от 1 май 1963 г. преминава на пряко ръководство на Академията за селскостопански науки, управление "Племенно дело", а от 1 януари 1973 г. заедно с други стопанства влиза в състава на Аграрно-промишлен комплекс (АПК) "Георги Димитров" край гр. Плевен.

Преди обединението ДЗС "Георги Димитров" край гр. Плевен разполага с 9 000 броя овце, 652 броя крави, 20 533 кокошки и 1 209 броя коне. Стопанството има странични предприятия, предназначени преди всичко за извършване ремонти на техниката на ДЗС - ремонтна техническа работилница, дърводелска работилница и фурна за производство на хляб за населението, разполага с общо 143 броя трактори и 42 броя комбайни, има изградени 4 комплексни бригади с причислена към тях 81 994 дка обработваема земя и състав общо 51 души.