Местна инициативна група

Заселването на селото е станало благодарение на издадения през 1880 г. от княз Батенберг Закон за населяване на ненаселените земи в България. Създателите на тогавашното село Мъртвица са преселници от пет места:

- преселници от Източна Тракия - През 1880-1881 г. в селото се настаняват 46 семейства от селата Дукозюк (Деветмогилово), Енеджия, Кавакли, Хаскьой, Сатъкьой, Коюндере и Карадър от Одринска област, Лозенградски окръг;

- преселниците от Румъния - пристигат в селото през 1881-1885 г. Наричали ги власи, макар, че те са потомци на български изселници, избягали от България през 1688 г.;

- българи от Източни Родопи - ден след „Томина неделя” 1879 година потегля керван с 52 семейства от селата Гьогчебунар и Чекердакли от Одринско, Димотишки санджак, се отправя по тежкия и труден път на надеждата, отвъд Балкана в „Освободената земя на „княжето“;

- преселници словаци - през 1884-1886 г. в България се преселват, след 200 годишно чергаруване по чужди земи, потомците на избягали българи, наричани словаци.Те идват от т.нар. „Долна земя” разпростряла се на територията на Унгария, Румъния, Хърватска, Бачака и Босна

- преселници унгарци - през 1885-1886 г., възползвайки се от облекченията, които предоставя Закона за населяване на населените земи в България, пристигат по нашите земи около 12 семейства, 40 човека от Австро-Унгария. Те идват от Арадска област.

През 1880 – 1881 г., новите заселници са приели за име на селото Мъртвица, наречено така заради наименованието на местността, в която имало голямо блато със застояла, „мъртва” вода.

Основният поминък в новосъздаденото селище е било земеделието. В селото се създават условия за развитие на занаятите, насочени основно към задоволяване на лични и семейни потребности, както и за обществени нужди.

Строителството на първата училищна сграда започнало през 1886 г. и е завършено през 1894 г.

През 1907 г., само 26 години след заселването на селото, се създава читалище, чиято дейност спомага за запазване на бита, традициите, културата и националната идентичност на новозаселниците. Събирането на 5 етноса, със своите традиции и обичаи на едно място, са истинско предизвикателство към хората, които се интересуват, обичат и изучават фолклора.

Podem village, Dolna Mitropolia municipality

The village of Podem is located 20 kilometers north of the regional town of Pleven, 12 km from the municipal center Dolna Mitropolia, about 200 meters from the left bank of the Vit river.

The settlement of the village took place thanks to the Law on Settlement of Uninhabited Lands in Bulgaria issued in 1880 by Prince Battenberg. The creators of the then village of Murtvitsa were immigrants from five places:

- settlers from Eastern Thrace - In 1880-1881, 46 families from the villages of Dukozyuk (Devetmogilovo), Enedzhiya, Kavakli, Hasköy, Satköy, Koyundere and Karadar from the Odrin region, Lozengrad district settled in the village;

- the emigrants from Romania - arrived in the village in 1881-1885. They were called Vlachs, although they were descendants of Bulgarian emigrants who fled Bulgaria in 1688;

- Bulgarians from the Eastern Rhodopes - the day after "Tomina Sunday" 1879, a caravan with 52 families from the villages of Gyogchebunar and Chekerdakli from Odrins, Dimotishki sanjak, set off on the hard and difficult path of hope, across the Balkans to the "Liberated Land of the "Prince" ;

- Slovak immigrants - in 1884-1886, after 200 years of wandering in foreign lands, the descendants of escaped Bulgarians, called Slovaks, moved to Bulgaria. They came from the so-called "Lower Land" spread over the territory of Hungary, Romania, Croatia, Bachak and Bosnia

- Hungarian immigrants - in 1885-1886, taking advantage of the relief provided by the Law on Settlement of Inhabited Lands in Bulgaria, about 12 families, 40 people from Austria-Hungary arrived on our lands. They come from the Arad region.

In 1880 - 1881, the new settlers adopted the name of the village Mrtvitsa, named so because of the name of the locality, in which there was a large swamp with stagnant, "dead" water (“murtva” in bulgarian).

The main livelihood in the newly created settlement was agriculture. In the village, conditions are created for the development of crafts, aimed mainly at satisfying personal and family needs, as well as for public needs.

The construction of the first school building began in 1886 and was completed in 1894.

In 1907, only 26 years after the settlement of the village, a community center was established, whose activity helps to preserve the lifestyle, traditions, culture and national identity of the new settlers. Gathering 5 ethnic groups, with their traditions and customs in one place, are a real challenge to people who are interested in, love and study folklore.