с. Биволаре
Село Биволаре е разположено на десния бряг на река Вит, между два хълма - „Усойката” и „Орлювица“. „Усойката“ с люлякови храсти, пази селото от юг, а от североизток - акациевата и иглолистна гора на „Орлювица“. Селото се намира на 12 км от град Плевен и на 8 км от общинския център град Долна Митрополия.
Не се откриват точни сведения кога е възникнало селото. В средата на XVI век, то вече е утвърдено селище и фигурира в турските данъчни регистри от онова време. През следващите векове, селището преминава през неизброими трудности, но доказва своята жилавост и издържа на изпитанията на времето.
Покарай село Биволаре преминава река Вит – най-големият и важен водоизточник в района.
Основният поминък на биволарчени е било земеделието и скотовъдството, но успоредно с това се появяват и домашните занаяти. Жените от далечни времена са тъкали на дървени дузди (станове). От обработената вълна, кълчища и памук са изтъкавали материали за облекло и за бита. Най-често това са били шаеци за горно мъжко облекло, платна за бельо, чаршафи и чеиз за момите, кълчища - за коларски черги, чували и въжета.
През 1898 г. е взето решение за построяване на училищна сграда, която се намира в двора на настоящето училище.
През Освобождението селото е наброявало 100 къщи, повечето от които били землянки, просъществували до 30-40 години на 20 век.
Bivolare village, Dolna Mitropolia municipality
The village of Bivolare is located on the right bank of the Vit river, between two hills - "Usoykata" and "Orlyuvitsa". "Usoykata" with lilac bushes guards the village from the south, and from the northeast - the acacia and conifer forest of "Orlyuvitsa". The village is located 12 km from the city of Pleven and 8 km from the municipal center of Dolna Mitropolia.
There is no exact information on when the village was founded. In the middle of the 16th century, it was already an established settlement and appeared in the Turkish tax registers of that time. In the following centuries, the settlement went through innumerable difficulties, but it proved its toughness and stood the test of time.
After the village of Bivolare, the Vit river crosses - the largest and most important water source in the area.
The main livelihood of Bivolarchens was agriculture and animal husbandry, but in parallel with this, home crafts also appeared. Women have been weaving on wooden looms since ancient times. Materials for clothing and for the home were woven from processed wool, scraps and cotton. Most often, these were shawls for men's outerwear, cloths for underwear, sheets and chaises for girls, scraps for rugs, sacks and ropes.
In 1898, a decision was made to build a school building, which is located in the yard of the current school.
During the Liberation, the village had 100 houses, most of which were dugouts, which lasted until the 30-40s of the 20th century.