Местна инициативна група

ЖП гара

На 25.10.1895 г. (по стар стил) чрез търг е възложено построяването на последната и най-дълга част от Централната железопътна линия (София-Горна Оряховица-Варна) – рамото Роман-Плевен-Шумен с дължина 326 км, където са ситуирани гарите Горни Дъбник и Долни Дъбник. Линията е завършена и предадена за експлоатация на два етапа: на 18.06.1899 г. (по стар стил) участък Роман-Плевен (където са гарите Горни и Долни Дъбник),  и на 08.11.1899 г. (по стар стил) участък Плевен-Шумен.

През 1899 година основните технически параметри на участъка Мездра-Горна Оряховица са били: минимален радиус на хоризонталните криви 240 м; максимален надлъжен наклон 18 промила; релси тип РПШ-31 (31,18 кг/м и дължини 9,55 м и 12 м – абревиатурата РПШ идва от Роман-Плевен-Шумен). Железопътните стрелки, полагани  тогава са тип  РПШ-31-1:10-245 за коловозите, които са главни (текущ път) за гарата и РПШ-31-1:8,5-180 за останалите коловози.

С  десетилетията и трасето на железния път, и гаровите коловозни развития са претърпели множество реконструкции и модернизации. По цялото си протежение, от средата на 80-те години Втора главна железопътна линия София-Горна Оряховица-Варна е удвоена и електрифицирана.

Сега гара Горни Дъбник оперира с 3 приемно-отправни коловози (ПОК) с максимална полезна дължина 752 м и минимална полезна дължина 718 м. Горното строене на коловозите е с релси тип 49 кг/м, стоманобетонни траверси и безнаставов железен път. Експлоатираните стрелки са тип СО-49-1:9-300 и СО-49-1:9-190 с дървени траверси. Осигурителната инсталация е тип МРЦ – маршрутно-релейна централизация, гарантираща надеждна експлоатация и безопасност на превозите.

Архитект на гара Горни Дъбник е бележитият български пианист, композитор, музикален педагог, архитект и общественик Димитър Ненов. „Музиката е моето призвание, архитектурата – професия по избор“, казва самият Димитър Ненов и сам избира архитектурата, защото преценява, че тази професия ще разшири културния му кръгозор. Работата на Димитър Ненов като архитект е описана в книгата на арх. Иван Аврамов „Димитър Ненов. Личност. Архитектурно творчество“.

В края на 1928 г. арх. Ненов постъпва на работа в отделение „Поддържане“ към Главната дирекция на българските държавни железници. Отделението е настанено в две помещения в сграда, разположена до гара София. Като първа задача, която се възлага на новопостъпилия арх. Ненов е гара Зверино (между гара Елисейна и спирка Черепиш). Към нея той се отнася с голяма любов и старание. Следващите обекти, които арх. Ненов получава, са гарите Кресна и Горни Дъбник. По начало възлаганите му гари са сравнително малки по обем и значение. Те са проектирани на основата на общо планово задание. В партерния етаж се намират чакалнята с билетното гише, което е свързано със служебното помещение на началника на гарата. В горния етаж се намира жилището на началника, което има самостоятелен вход. Към всяка гара се разполага складово помещение (магазия). Чрез специално изградена рампа става товаренето на стоки или зареждането на магазията.

Сградата на гара Горни Дъбник е със запазени детайли, характерни за времето на 30-те години: колонада с изразена рустика на каменната облицовка; гладки капители на навеса над чакалнята, чиято форма е препратка към традициите на възрожденската архитектура;  декоративен бял корниз под стрехата на покрива; прозорци с полукръгла арка. 

Train station

On 25.10.1895 (old style) the construction of the last and longest part of the Central Railway (Sofia-Gorna Oryahovitsa-Varna) - the Roman-Pleven-Shumen branch with a length of 326 km, where the Gorni Dabnik and Dolni Dabnik stations are situated was awarded by tender. The line was completed and handed over for operation in two stages: on 18.06.1899 (old style) Roman-Pleven section (where Gorni and Dolni Dabnik stations are located), and on 08.11.1899 (old style) Pleven-Shumen section.

In 1899, the main technical parameters of the Mezdra-Gorna Oryahovitsa section were: minimum radius of horizontal curves 240 m; maximum longitudinal slope 18 per mil; rails type RPSH-31 (31.18 kg/m and lengths 9.55 m and 12 m - the abbreviation RPSH comes from Roman-Pleven-Shumen). The railway switches laid at that time were type RPSH-31-1:10-245 for the tracks that are the main (current track) for the station and RPSH-31-1:8.5-180 for the other tracks.

Over the decades, both the railway route and the station track developments have undergone numerous reconstructions and modernizations. Along its entire length, since the mid-1980s, the Second Main Railway Line Sofia-Gorna Oryahovitsa-Varna has been doubled and electrified.

Now Gorni Dabnik station operates with 3 receiving-departure tracks (RDT) with a maximum useful length of 758 m and a minimum useful length of 718 m. The upper construction of the tracks is with rails of the 49 kg/m type, reinforced concrete sleepers and especially constructed railway track. The operated switches are type СО-49-1:9-300 and СО-49-1:9-190 with wooden sleepers. The insurance installation is of the MRC type - route-relay centralization, guaranteeing reliable operation and safety of transport.

The architect of Gorni Dabnik station is the famous Bulgarian pianist, composer, music teacher, architect and public figure Dimitar Nenov. "Music is my vocation, architecture is a profession of choice," says Dimitar Nenov himself, and he chooses architecture because he believes that this profession will broaden his cultural horizons. The work of Dimitar Nenov as an architect is described in the book of arch. Ivan Avramov "Dimitar Nenov. Personality. Architectural creativity".

At the end of 1928, arch. Nenov started working in the "Maintenance" department at the Main Directorate of the Bulgarian State Railways. The department is housed in two rooms in a building located next to the Sofia station. As the first task assigned to the newly arrived arch. Nenov is Zverino station (between Eliseyna station and Cherepish stop). He treats it with great love and care. The following objects that arch. Nenov receives, are Kresna and Gorni Dabnik stations.

At the beginning, the stations assigned to him were relatively small in volume and importance. They are designed on the basis of a general planning assignment. The waiting room with the ticket counter is located on the ground floor, which is connected to the station master's office. On the upper floor is the chief's residence, which has its own entrance. Each station has a storage room (shop). A specially built ramp is used to load goods or fill the warehouse.

The Gorni Dabnik station building has preserved details typical of the 1930s: a colonnade with a pronounced rusticity of the stone cladding; smooth capitals of the canopy above the waiting room, whose shape is a reference to the traditions of Renaissance architecture; decorative white cornice under the roof eaves and semi-circular arched windows.